|
|
Ако ти живееш сто години,
аз искам да живея сто години без един ден,
така че никога да не живея без теб.
Прасчо: Как се пише любов?
Пух: Тя не се пише, тя се чувства.
Колкото повече, толкова повече!
Има само едно нещо,
което е по-хубаво от гърненце с мед…
и това са две гърненца с мед.
Понякога седя и си мисля…
а понякога просто си седя.
Отдавна, много отдавна,
онзи ден...
Правописът ми е Колеблив.
Добър правопис е,
но се Колебае и буквите отиват на грешни места.
Какво трябва да... трябва?
Какво се подарява на някой,
който иска всичко, а няма нищо?
По-забавно е да говориш с хора,
които не използват дълги трудни думи,
а по-скоро кратки и лесни,
като например Какво ще кажеш да хапнем?
Защо ли нещата трябва да се променят?,
прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
Така имат възможност да станат по-добри.
|
